Даниел Недков Иванов 28 г.

Къде живея ? Живея в Берковица ! Макар от доста години постоянното ми пребиваване да не е в Берковица, твърдо мога да заявя, че Аз живея в Берковица … и Берковица живее в мен… Може би точно поради тази причина  при всяка възможност, която ми се отдава, винаги се връщам в родното ми градче. Може би точно поради тази причина, адресът ми по лична карта все още си стои Берковица. Може би точно поради тази причина се опитвам да помогна с каквото мога и както мога на Берковица, защото искам да я направя по-добро място за живеене за мен, за моето семейство,  за моите приятели, за моите деца, за жителите на Берковица и за хората от Берковица. Причината, поради която временно не пребивам в Берковица(умишлено не използвам „напуснах“), е може би същата, която е накарала повечето ни съграждани да се отделят от нашия прекрасен град, а именно – финансовата. И как да е иначе. Какво друго би накарало човек, да изостави прекрасния Балкан, който се издига величествено и закриля града ни; чудната природа, която като булчински воал е обгърнала нашето родно градче;  чистият и свеж въздух, който действа като наркотик за белите дробове и те кара несъзнателно да поемеш дълбоко дъх и да се насладиш на аромата на живота; спокойствието и тишината, които ти дават възможност да чуеш песента на птичките. Какво би те накарало да изоставиш тази живописна картина, за която милиони хора биха дали мило и драго, какво ако не инстинктът за оцеляване, жаждата за живеене, а не за съществуване.

Бленувам за деня, когато хората ще напускат Берковица, не за да търсят работа, а за да опознават и разучават света. Не, за да осигурят по-добър живот на децата си, а за да опитат просто и от другия живот. Не защото ще е принудителен избор, а ще бъде просто избор. Този ден, може би в момента изглежда наистина като блян и доста далечен, но аз вярвам, че с всеобщи усилия, този ден може да стане реалност.Вярвам, че Берковица може да създава работни места, че Берковица може да ражда деца, че Берковица може да задържа децата си. Вярвам !!!

Наистина, дълъг път трябва да се измине, за да стане тази моя мечта реалност. Дълъг път наистина, но от нас – хората от Берковица, зависи с какви крачки ще вървим по този път и за колко време ще го извървим. Някои казват, че Берковица няма гражданско общество, че е умряло. Аз казвам, че то просто е изпаднало в летаргия и само трябва да се събуди. Изминалата година е доказателството, че то е започнало да се пробужда : след поредица от протести, най-накрая проходът „Петрохан“ беше ремонтиран; хората излязоха на площада и се надигнаха срещу исканията, за предаване на римската баня в мюсюлмански ръце; организираха се благотворителни турнири по тенис на маса за дечица в нужда; проведе се хуманитарна кампания за децата от социалния дом ; бедни и богати провеждаха инициативи за почистване на града ни и на паметниците на културата ни; събираха се средства за социално слаби берковчани; облагородяваха се градинки и се поставяха кошове за боклук и пейки; стартирана беше инициатива за поставяне паметна плоча на Ботев, чието откриване предстои … Да, Берковица има гражданска общество и то се пробужда !! Представете си какво ще се постигне, когато напълно се събудим !?

„Всичко е временно“, така беше казал един мислител. Е мисля, че дойде етапът на новото време. Време е, управниците ни да покажат личностно израстване и да поставят общите интереси над личните, време е да се спре с овълчаването, време е да започнем да използваме ресурсите и даденостите, с които разполагаме. Време е наистина, да започнем да работим за града ни. Нима нашият Балкан отстъпва на тези в Боровец, Пампорово и Банско ? Нима не можем да построим къщи за отдих ? Нима не можем да направим ранчо, където хората от „големия град“ да идват заедно с децата си и да се наслаждават на животните, на тези обикновени животни с които България изобилства, но които много хора виждат само на картинка и по телевизията ? Нима не можем да направим детски кътове на всякъде из града ни ? Нима не можем да развием спорта в Берковица отново, при положение, че имаме толкова даровити деца ? Нима не можем да развием отново добива на глина и грънчарството  ? Нима не можем да направим екопътеки и велоалеи ? Толкова ли сме некадърни ? Можем ! Можем, но първо трябва да дадем, трябва да дадем поне частица от себе си, за да помогнем за благото на нашия град. Най-напред трябва да се погрижим за първото впечатление, защото точно то е нещото, което се запечатва в съзнанието на хората. Трябва да си подменим водоснабдителната мрежа, канализацията, след това и пътищата. Трябва да се вее трибагреникът във всяка къща, на всяка сграда, на всеки ъгъл – навсякъде. Да се знае, че тук живеят хора с култура, хора с история, хора, които се грижат за града си. Трябва … Тогава, градът ни ще оставя приятен привкус, както за нас, така и за гостите които посещават Берковица. Ще оставя онова чувство, което да те накара пак да се върнеш на това място … и да останеш …

Всичко е в наши ръце. Отдавна сме разбрали, че на управниците не можем да разчитаме .. И докато чакаме времето, когато силни и безкористни личности ще застанат начело на нашия град, то ние не трябва да бездействаме, ние трябва да вземем нещата в собствените си ръце, да проявим инициативност, да покажем как се прави. Трябва !! И можем !!!